Траур

Траур …. един болезнен емоционалeн процес, който изпитваме след тежка загуба на близък. Но траура не го преживяваме само, когато някой от любимите ни хора почине, но също така и след раздяла/ развод, дори ако загубиме един предмет, на когото сме се посветили емоционално. По време на траура счовек изпитва болезнени чувства като например:

  • Страх (Какво ще правя сам/а?)
  • Гняв (към човека, който е починал, към лекар, към себе си, към Бог и т.н.)
  • Вина (Аз съм виновен/на? Може би по моя вина се случи това!!!)
  • Безпокойство / дезориентация (неизвестност за бъдещето- как ще бъде животът ми оттук нататък?)

И още много други неприятни усещания.

депресия, тежка загуба
депресия, тежка загуба

Симптоми на траура

Типичните симптоми на траура са социално оттегляне, проблеми с концентрацията, промени в теглото, проблеми със съня, плач, нервност, слабост, чувство на умора. Траура е причината за появата на много психосоматични проблеми. Разнообразието и интензивността зависи от много фактори като предразположение, психическото състояние на човека, неговите мисли и т.н. Причина за появата на много психосоматични проблеми. Интензивността зависи от много фактори като психическото състояние на човека, неговите мисли и т.н.

Понякога в начална фаза човек може да не чувства тъга, нито болка. Все едно чувствата мъ са “замръзнали”. Това е защитна реакция на тялото и ума, когато човек смята, че това което преживява е изключително тежко за да го преживее.

Етапи на траура

Според проучванията, нормалният период на траура при най-тежкият случай, на загуба на близък човек, може да продължи от 6 до12 месеца и този процес преминава през няколко етапа.

Първи етап – Отказ/ Споразумение

“Не е възможно да се е случило това!” , “Няма начин! До вчера бяхме заедно”, “Не мога да повярвам!” – Това са само част от фразите,които всички ние сме изричали, научавайки за неприятно събитие (смърт, раздяла, кражба, уволнение и т.н. ). Обикновено продължава от няколко минути до няколко дни. Човек сключва един вид “сделка” с Бога, с лекари, с полиция и т.н. (Боже, ако това не е вярно, ще запаля свещ, ще се превърна в най-добрия човек и т.н.). Въпреки това, ако този етап продължи прекалено дълго, със сигурност трябва да се потърси професионална помощ.

Втори етап – Гняв

“Защо ме остави сам / а?”, “Боже, защо на мен”, “Лекарите са виновни!” – Как иначе може да изразим гнева си? Ще плачем, ще обвиняваме, ще се караме. Въпреки това е необходимо да се премине през тази фаза, за да се облекчим и да продължим възможно най-бързо напред. Гневът влияе лошо на тялото и психиката, независимо дали е оправдан или не. Причинява ни мъка, стрес и води до заболявания. Колкото по-скоро се премине през този етап, толкова по-добре.

Трети етап – Скръб

Стига се до срив. Човек смята, че няма сили, за да се “бори”. Плач, психическа и телесна болка, тъга, склонност към затваряне в себе си са само някои от характеристиките на този етап. Нахлуват спомени за миналото (снимки, предмети, напомнящи за загубата). Не вижда бъдещето, чувства безнадеждност, отчаяние. Той изживява много безсънни нощи плачейки, и чувства постоянна депресия. Това е най-трудната и продължителна фаза. Това е фазата, която може да продължи изключително дълъг период от време, ако не предприемеме съзнателен контрол. В повечето случаи човека се нуждае от помощ от близки хора, приятели, специалисти. Фазата е болезнена, но е необходима, за да продължим живота си, да прецениме и промениме грешките и да му придадем нов смисъл. Това ни променя и ни дава възможността тази промяна да бъде и да подейства в наша полза. Тя е необходима стъпка, за да се преминете към следващия стадий.

Четвърти етап – Приемане / Преодоляване

“Това е реалността, независимо дали ми харесва или не”, “Липсва ми ужасно много, но за жалост не е тук”, “Ако ти беше тук, щеше да искаш да съм силен /а и да се изправя.” Болката става по- поносима, човека постепенно се активира, тъгата по загубата се разсейва и започва да гледа към бъдещето. Мислите за човека, който си е отишъл, вече не са толкова болезнени. Събуждат се по приятни спомени. Започва да контактува с други хора и има силата да създава нови взаимоотношения.

Често човек може да “прескача” между първите три етапа. Това се счита за нормално стига да не се надвиши периода от 12 месеца. Естественно е времето за преодоляване да зависи от важността на загубите (напр уволнение, раздяла и т.н.). При по незначителни загуби човек достига много по-бързо в заключителния етап на приемане и преодоляване.