Разбито сърце и любовно разочарование

Защо се влюбваме и защо се разочароваме впоследствие?

Запознаване, влюбване, връзка, брак, деца, омраза, развод. За съжаление това е пътят, който изминават почти 16% от семейните двойки. Наистина, какво е това, което кара хората да се влюбят, да се обичат, да се оженят и по-късно, много от тях да се разочароват, и да се разделят с враждебни чувства?

Всичко започва от любовта, която чука на вратата ни малко неочаквано. Когато сме влюбени, изживяваме най-благословения период от живота си, изпълнен със сърдечен трепет, и се отдаваме на най-красивите мечти.Определено бихме характеризирали този етап като един от най-красивите в живота си, но и от най-незрелите, тъй като движеща сила е търсенето на един разкрасен образ на себе си чрез утвърждаването от другия, или, с други думи, търсенето на едно огледало.

силна мъка
силна мъка

Влюбваме се не в човека, когото имаме до себе си, когото много често дори и не познаваме, а по-скоро в един образ за него, който внимателно сме построили в главата си, съзнателно или не. Влюбваме се в очакванията си за него, но и в елементи, които не можем дори и да възприемем. Много учени използват следната метафора: хората, казват, са като айсбергите, от които само 3/10 са видими над морското ниво, а останалите 7/10 са невидими за окото, тъй както са скрити под водата. При хората, съответното на 3/10 се нарича съзнание, а останалото 7/10 – подсъзнание. И както понякога се случва айсбергите да се съединят на дъното на океана, така и хората могат да комуникират на подсъзнателно ниво, много преди да разберат какво е онова, което ги свързва.

Двама души смятат, че се влюбват поради онова, което единият вижда в другия, докато в действителност се привличат взаимно посредством невидимите, тоест некотролируемите пориви на подсъзнанието си. И ако причините, поради които се влюбват, не са винаги видни, с течение на времето всеки един от тях ще открие доколко другият покрива или не неговите нужди, неговия душевен свят.

За съжаление много пъти ние сами си създаваме усещането за любов, без в действителност да съществува реално основание заа това.Тъй като човекът, в когото ще се влюбим, разполага или показва някое качество, което съответсва на някой основен критерий, според който избираме партньор, например цвят на очите, височина, социален статус, професия и т.н., започваме да строим едно цяло здание от мисли и очаквания, отдавайки му качества и морални стойности, които може би никога не е имал и никога не ще успее да придобие. Виждаме една изкривена картина през призмата на надеждата. Разкрасяваме, мечтаем, летим в облаците… От където един ден падаме малко внезапно и болезнено – така внезапно, както и когато любовта беше почукала на вратата ни.

Тази способност на мозъка ни да си създава образи и очаквания се подсилва в опасен размер и от усилията на другия човек да покаже своите най-добри страни. Обличаме си най-хубавите дрехи, показваме най-добрите си маниери, говорим с най-сладките думи, които знаем. Тази фаза може да трае от няколко дни до много години, след като сме се оженили.

Времето обаче преминава бързо, и един ден, с повод или без, маските падат. Тогава картината, която сме си изградили за другия, се „прочиства“, но същото се случва и с неговата картина за нас, и идва разкритието, че в крайна сметка човекът, в когото сме се влюбили, не е онова, което сме си представяли. Изпълвам се с разочарование и гняв, не само за човека отсреща ни, който в крайна сметка нямаше качествата, които очаквахме да има, но и за самите нас, които се подлъгахме и вложихме толкова много в нещо, което в крайна сметка не си е струвало.

Ако сте от късметлиите, може обектът на обичта ви в крайна сметка наистина да притежава едно или повече от основните качества, които тайно изисквате от партньора си в живота. Тогава повърхностните чувства на влюбения ще отминат, и ще се заменят с по-зрялото и разумно чувство на обич.

Друга причина за разочарование е отрицанието ни да приемем, че човекът до нас расте и се промен, както и ние самите. Може би човекът, с когото току що се запознахме, покрива повечето от нашите изисквания, но в един недалечен срок този човек няма вече да съществува, промемен от всички вътрешни и външни фактори, които му влияят. Особено в по-млада възраст, през пубертета, тези промени са огромни и доста внезапни и достигат дори до крайности. Ако сте човек, който не е способен да приеме правото на партньра си да се променя, тогава със сигурност ще се разочаровате.

В заключение бихме казали, че ако не искате да се разочаровате от любовта и да си загубите времето, влагайки напразно чувства и емоции, постарайте се от самото начало да сте самите себе си, и поискайте от човека до вас да направи същото. Приемето го такъв, какъвто е. Не разхубавявайте действителността. Не е във ваш интерес. Постарайте се да гледате на себе си, на партньора си и на ситуацията като едно трето лице. Какво бихте му казали на него?